Ела Фитджералд (1917–1996), „Първата дама на песента“, трансформира американската музика и култура чрез своя артистизъм и устойчивост. Нейното обществено влияние обхваща множество измерения:
Фитджералд счупи расистки бариери в музикалната индустрия, изискваща равно отношение – отказвайки се да извежда в сегрегирани заведения, налагаща интегрирани аудитории и спечеляща исторически случай срещу Pan Am за расистка дискриминация (1954). Тя отвори път за бъдещи генерации черни артисти.
Нейната поза, безупречна дикция и софистикиран стил извикаха преобладаващи стереотипи, представяйки достойнобразен, вдохновяващ образ на афроамериканската жена по време на ерата на гражданските права.
Нейната революционна скат-техника – импровизиране на мелодии с бессмислени слогове като духов инструмент – дигна вокала импровизация до инструментално равенство. Тази иновация влияе на джаз, поп, R&B и дори хип-хоп фразиране.
Исторически записи с Луи Армстронг (дуетни албуми), Дюк Елингтон (серии с песнени книги) и Фрънк Синатра (TV специали, консерти) разшириха притежателността на джаза и демонстрираха неговата универсалност.
От сирачество и бедност до световна слава, нейната устойчивост вдъхнови милиони, сблъскващи се с системно подтискане.
Нейните 200+ албуми, 13 Grammy и Ella Fitzgerald Charitable Foundation продължават да подкрепят музикалното образование и да запазват нейното наследие. Тя остава златен стандарт за вокално превъзходство.