Демонологият – изучаването и вяването в посреднически духове (даймони/дѐмони) – прониква цялата култура на класическа Гърция и Рим (V в. пр. Хр. – III в. сл. Хр.) в религията, философията, медицината и политиката. Тя не е маргинална, а призма, през която античните хора тълкуват необяснимото.
Гръцките даймони не са по природа зли – това са посреднически духове между боговете и хората. Видове: агатодаймон (благожелателен), какодаймон (злонамерен), евдаймон (насочващ). Домашните култове включват примирение на даймони. Римските гений/джуно (лични покровителски духове) изпълняват подобни функции. Екзорцистски ритуали (екзорцисмус) се срещат в магически папируси (PGM) и медицински текстове.
Даймонионът на Сократ – „божествен знак“ (винаги спиращ, никога не насочващ) – оформлява неговите етични решения. Диалозите на Платон (Апология, Федр, Симпозиум) разглеждат даймоните като: божествени вестници (Симпозиум 202е), компоненти на душата (Федон) и механизъм на вдъхновението. Аристотел (За душата) рационализира даймона като интеллект (нус).
Вазописи: даймони като крилати младежи. Керамични фигурки: защитни домакински даймони. Архитектурни: апотропаични (отблъскващи зло) образи – Горгонеон (глави на Медуза) на храма, врати, щитове. Амулети: фалични символи, очи, надписани ламели.
Хипократов корпус: епилепсия = „свещена болест“ (божествена/даймоническа). По-късно: душевни разстройства (мания, меланхолия) се приписват на даймонично навлизане. Лечение: екзорцизъм, инкубация (храмов сън), травотерапевтично димление, трепанация. Гален започва соматична рекласификация, но теорията за даймони устои.
Прокляти таблички (дефиксионес) призовават даймони да свържат съперници. Любовни заговори. Свързващи заговори за атлети/процесуални страни. Амулети за деца (висока бебешка смъртност). Сновидения се тълкуват като даймоническа комуникация.
Цицерон: Катилина като „даймонична“ заплаха. Август: Антоний като „подоробен на египетски даймони“ (Клеопатра). Царевият култ: се покланят на гения на императора. Преследване на християните: те са обвинени в даймоническо поклонение (слухове за кантъвне, инцест).
Класическата демонология не изчезва – мутира. Християнската теология превзема даймон → демон (изключително зъл). Средновековни гримуари цитират гръцки магически папируси. Съвременна психология: „даймон“ като несъзнателен комплекс (Хилман). Древната рамка – посреднически сили, оформящи човешкото преживяване – остава най-дълбокото ни метафора за невидимата архитектура на агенцията.