„1984“ на Оруел изгражда тоталитарна машина, където контролът е тотален, вътрешноусвоен и неизбежен. Осем прекличащи механизма налагат реалността на Партията:
Телеекрани (двупосочни ТВ) в всеки дом и работно място. Микрофони, скрити в храстите. Претставката: Вие винаги сте наблюдавани. Налага изпълнителна конформност.
Преписване на вестници, снимки, исторически книги ежедневно. „Който контролира миналото контролира бъдещето.“ Реалността е каквото Партията казва, че е днес.
Наказване на неизречен несъгласие („мислено престъпление“). Лицеви тикове, разговори в сън, дневник — всички са престъпления, наказвани със смърт. Създава вътрешноусвоен страх; гражданите полицейски собствените си умове.
Инженерен език, намаляващ лексикона ежегодно. Няма дума за „свобода“, „въстание“, „чест“. Ако не можеш да го кажеш, не можеш да го помислиш. Лингвистичен детерминизъм като контрол.
Дръжане на две противоречиви вяра едновременно и приемане на двете. „Войната е мир“, „Свободата е робство“, „Невежеството е сила“. Унищожава критичната способност; прави ума орган на Партията.
„Дупката на паметта“ — изгоряване на неудобни документи. Минали предсказания се променят, за да съвпадат с настоящите твърдения. Няма обективна истина извън Партията.
Насърчаване на неприятелство към дружба, любов, семейна лоялност. Секс само за размножение (Младежка анти-секс лига). Атомизирани граждани нямат колективна сила; само Партията остава.
Публични екзекуции, изпаряване (unpersoning), Стая 101 (персонализирана тортура). Терор като педагогика. Дребни прегрешения = изчезване. Конформност = выживяване.
Взаимно, те създават самоподдържаща се тирания, където жертвата става изпълнител.