Думата „гюзел“ в Сонет 130 няма архаично значение. В контекста тя просто означава „женен любимец“ или „сладък“ – не съвременното „доминатрикс“ или „женски тиран“. Говорящият сравнява своята гюзел неблагоприятно с природата (слънце, корал, сняг, мех), но заключва: „И все пак, при небеса, мисля, че любовта ми е толкова рядка / колкото всяка друга, измамена с фалшиво сравнение.“ Тя е специална, въпреки че не отговаря на конвенционалните стандарти за красота.