Каква е архаичната конотация на думата любовница, използвана в Сонет 130 на Шекспир?

Думата „любовница“ в Сонет 130 на Шекспир не носи никаква архаична конотация. В контекста на сонета това просто означава „женски любовник“ или „мила“. Няма предположение за по-съвременното значение на „доминатрикс“ или „жена тиранин“.

Ето съответния пасаж от сонет 130:

Очите на господарката ми не приличат на слънцето;

Коралът е много по-червен от червените устни;

Ако снегът е ярък, защо тогава гърдите й са тъмни;

Ако козината е мека, на главата й растат четина.

От този пасаж става ясно, че говорещият сравнява любовницата си с различни природни обекти и във всеки случай я намира за ненужна. Очите й не светят като слънцето, устните й не са червени като корали, гърдите й не са бели като сняг и косата й не е мека като козина. Това обаче не означава, че говорителят не я обича. Всъщност той завършва сонета с думите:„И все пак, за Бога, мисля, че влюбените са рядкост / Които смятат, че любовта им е толкова истинска, колкото моята.“ Ясно е, че любовницата на говорещия е специална за него, дори и да не отговаря на общоприетите стандарти за красота.