Гласът на Холдън е изграден на повтарящ се лексикон, който разкрива егото цинизъм, адолесцентност и отчаян търсене на автентичност:
Това не са просто думи – това е светоглед. Всеки повтор усилва неговата чужденост и жажда за нещо истинско в свят, който вижда като фундаментално фалшив.