Музиката на Клаод Дебюси е резултат от съвместване на три различни културни влияния, всеки от които приноси своя специфичен цвят и структура.
Фрънското музикално наследство – от Форе и Франк до символистичната поезия на Маларме и Верлен – дава на Дебюси чувство за форма, нюанс и изтънченост. Тук корените на неговия印象派 стил са най-дълбоко.
Чрез mécена Надежда фон Мек Дебюси влиза в контакт с музиката на Мусоргски, Римски-Корсаков и Бородин. Техните модални хармонии, екзотични ладове и богата оркестрация оставят неизтрим отпечатък върху неговия оркестрален език.
На Всемирната изложба в Париж 1889 г. Дебюси чува за първи път гамелан ансамбъл. Пентатоничните и септатоничните ладове, слоестата перкусия и липсата на функционална хармонична тенденция директно вдъхновяват произведения като „Пагоди“ и оформят цялостното му звучане.
Тези три потока – френска изтънченост, руски цвят и яванска статичност – се събират в един плавен, невъзможен за категоризиране музикален език, който променя хода на западната музика завинаги.