Дебюси не просто разширява музикалния речник – той преписва граматиката ѝ. Неговите иновации обхвъщат четири ключови сфери:
Използването на цялототонови ладове, паралелни акорди (планинг) и нефункционални хармонични последователности рушава традиционната тонална йерархия и отваря път към съвременната хармония.
Дебюси третира тембра не като оцветка, а като основен строителен елемент. Иновативни дублиране, смутирани струни, блестенето на харфа и целеста стават част от композиторската логика.
Вместо целенасочено развитие (каквото е характерно за класическата сонатна форма), Дебюси създава мозаични форми, където моментите съществуват странично, а не линейно.
Неговият език пряко оформя езика на Равел, Стравински, Барток, Месиан, Буле, джазови гении като Бил Юънс и Хърби Хънкок, и цяла ера филмова музика.
Дебюси не просто разшири лексикона – той преписа граматиката на музиката.