Шекспиров дефиниции на любовта: Измама, превъзходение, болест, ангажираност
Шекспир предлага множество, често противоречиви, гледни точки за любовта:
- „Любовта не гледа с очите, а с ума, / Затова Купидон е крилат и сляп.“ — Санна нощна мечта (1.1). Любов като вътрешно видение, не визуално.
- „Любовта е сляпа.“ — Същата пiesa (2.1), чрез Хор. Пословица.
- „Храни твоите въздишания с любов / Нека те изпият живителите духове от тебе.“ — Окротяване на стръпивицата (1.1). Любов като поглъщаща, изчерпаваща сила.
- „Любов не е любов / Която се променя, когато намери промяна...“ — Сонет 116. Любов като непроменима, фиксирана звезда.
- „Разходът на духа в измама на срам / Е похоть в действие...“ — Сонет 129. Похоть срещу любов; по-коитус отвращение.
- „Дарът ми е безкраен като морето, / Любовта ми е толкова дълбока...“ — Ромео и Джулиета (2.2). Любов като безкрайна, генерираща.
Няма единична дефиниция. Шекспир изследва любовта като измама, превъзходение, болест, ангажираност, сила и мистерия – в зависимост от характер, пiesa и момент.