Ето разбивка:
* Амбицията на Виктор Франкенщайн: Воден от ненаситно желание да „играе на Бог“, Виктор създава създание, без да разбира напълно потенциалните последици от действията си. Той се стреми да отключи тайните на живота, без да обмисля моралните и социални последици от създаването на съзнателно същество.
* Страданието на създанието: Създанието, изоставено и остракизирано от обществото, се превръща в символ на опасностите от предразсъдъците и последствията от неконтролираната амбиция. Страданието му е пряк резултат от действията на Виктор и подчертава важността на съчувствието и разбирането.
* Опасностите от изолацията и изоставянето: И Виктор, и Създанието се борят с последствията от своите действия и болката от изолацията. Виктор е преследван от вина и страх, докато Създанието е принудено да се скита из света сам, търсейки връзка и приемане.
* Важността на отговорността: В крайна сметка романът подчертава необходимостта от отговорност и внимателно обмисляне на нашите действия, особено когато се занимаваме с въпроси от живота, творчеството и научния напредък. Той служи като предупредителна история за потенциала за нежелани последствия, когато амбицията и научното любопитство не са смекчени от етични съображения.
Докато историята често се смята за предупредителна история за научния прогрес, тя навлиза по-дълбоко в темите за човечеството, отговорността и природата на доброто и злото . Пътуването на създанието ни принуждава да поставим под въпрос собствените си възприятия за това какво представлява „чудовище“ и „човек“, което в крайна сметка води до сложно изследване на човешкото състояние.