Стихотворението прави паралели между физическата привлекателност на жените и живите цветове и форми на розите. Поетът описва различните нюанси на розите и сравнява уникалните им качества с различни типове жени. Той внушава, че всяка жена, както и всяка роза, има своя характерна красота и чар, които пленяват и омагьосват околните.
Поемата също изследва ефимерната природа на жените и розите. Точно както розите цъфтят за кратко и след това увяхват, Браунинг разсъждава върху мимолетната красота на жените и преходното им присъствие в живота. Той признава, че и жените, и розите трябва в крайна сметка да избледнеят, но тяхното въздействие и спомени остават, оставяйки незаличима следа в сърцата на онези, които докосват.
Освен това стихотворението засяга темата за любовта и желанието. Браунинг предполага, че жените, подобно на розите, имат силата да предизвикват силни емоции и дълбоки страсти у онези, които идват в тяхно присъствие. Красотата както на жените, така и на розите вдъхва възхищение, копнеж и дълбока признателност за тяхното съществуване.
Като цяло, _"Жени и рози" _е празник на красотата и трансформиращата сила както на жените, така и на розите, изобразявайки ги като символи на любов, чувственост и мимолетна грация сред сложния гоблен на човешкия опит.