Уилям Шекспир пише преимуществено на английски, но историческите доказателства показват, че е запознат с още три езика – латински, френски и италиански – отразявайки образователния и културния среда на елизабетанската Англия.
Латинският език е ъгълният камен на граматичното училище. Шекспир посява своите пьеси с латински фрази, идиоми и алюзии, което показва твърдо четене знание, придобито по време на обучението си в Стратфорд-на-Ейвън.
Френският език се говори сред елизабетанската аристократия и при двора. Шекспир вероятно има някакво познание, макар пълна плавност да не е доказана. Неговата употреба на френски думи и сцени (напр. в Хенри V) sugerира поне работна запознаност.
Италианската литература набира популярност в ренесансната Англия. Шекспир черпи от италиански извори за няколко сюжета (напр. Декамерон за Всичко добре, което свършва добре), което подсказва, че може да чете на италиански или има достъп до преводи. Неговата способност да пише или говори плавно е несигурна.
Няма съществени доказателства, че Шекспир притежава компетентност в езици освен тези три. Неговият неповторим майсторство на английския – лексика, ритми и изразителна сила – остава неговото най-голямо лингвистично достижение.