Толстоевската притча "Where Love Is, God Is" (известна и като Мартиновата баща) е манифест на разказова теология.
Мартин Авдеич, смирен общодръжка, губи жена и дете, падейки в отчаяние. Чува глас: "Мартин, погледни утре навън, защото ще дойда." Прекарва деня в гледане на улицата, помагайки на три нуждаещи се:
Това нощ, трите гости се явяват в съня му, всеки казва: "Мартин, не ме познаваш ли? Аз съм онзи, на когото помогна." Глас потвърждава: "Инито толкова сторихте на един от най-малките от братия ми, на мен сторихте." (Матей 25:40)
Мартин разбира, че Бог посещава през нуждаещите се. Любовта в действие е истинското поклонение.
Съвършен, компактен разказ — без нужда от главни деления.