Шекспир изобразява любовта като виолатилна сила, която, неограничена от разум, води до пропад. Капулетско-монтешкият притеж се засилва чрез страстта на Ромео и Джулиета, причинявайки смъртта на Меркуцио, Тиболт, Парис и самите влюбени. Техните импулсивни избори – Ромео убива Тиболт в ярост, Джулиета взема отровата – произтичат от превъзмощаваща емоция. Тайнственостът породи погрешни разбирания. Пiesaта предупреждава, че любовта без мъдрост става разрушителна; примиряването на семействата идва само чрез катаклизъмна загуба.