Защо Рафаел е една от най-важните фигури в историята на изкуството
Рафаел Санцио да Урбино (1483–1520) дефинира Високия Ренесанс. Неговата важност почива на десет стълба:
- Мастър на хармония и баланс: Неговите композиции олицетворяват класическа грация – спокойни, подредени, математически красиви.
- Един от „Тримата гиганти“: Заедно с Леонардо и Микеланджело, той попълва тринитета, дефиниращ върха на западното изкуство.
- Универсална многостранност: Художник, архитект (Св. Петър), чертежник, гобелен дизайнер, археолог на античността.
- Перспектива и анатомия доведени до съвършенство: Пазливо изследване позволи фигур с идеални пропорции в убедително пространство.
- Рафаеловите стаи (Ватикан): Школа на Атина, Диспута, Парнас – най-големият фресков цикъл на Ренесанса.
- Революционни Мадонни: Очовечили Мария – нежна, майчина, достъпна. Стават шаблон за векове.
- Портретна отличност: Портрет на Баaldaсаре Кастильоне, Ла Форнарина – психологическа дълбочина, живописен реализъм.
- Разпространение чрез гравировки: Гравюрите на Марк Антонио Раймонди разпространяват неговия стил по Европа.
- Директно влияние на по-късни майстори: Пусен, Ангр, Давид, Пре-рафаелитите (иронично), и академичното изкуство до 19-ти век.
- Вечна привилегированност: Неговите работи притежават милиони ежегодно; Школа на Атина е може би най-репродуираната философска картина вечнно.
Рафаел не просто живописеше красиво – той кодифицира визуалното съвършенство за западната традиция.