Модерна критика на Шекспир: Признание на ограничения без отричане на гениалност
Модерната критика не стремеш да свали Шекспир от пьедестала, а да прегледа أعماله с ясни очи. Няколко възприети ограничения изникват от това проучване – ограничения, които често отразяват егото историческо време, а не художествена неуспех.
- Ограничено формално образование: Само гимназия; от време на време се появяват аграматични конструкции или неологизми.
- Заплетени сюжети: Подсюжетите могат да стават объркващи, особено в късните романи като „Симбелин“ и „Перикъл“.
- Статични герои: Някои фигури, особено жени като Корделия и Офелия, липсват развити аркове, функционирайки повече като символи, а не като напълно реализирани psihики.
- Историческа неточност: Анахронизми и стъскане на хронологията служат на драма, а не на факти (напр. часовници в „Юлий Цезар“).
- Гендерни стереотипи: Жените често са пасивни, немой или дефинирани изцяло чрез техните отношения с мъжете.
- Орнаментален език: Гъст, латинизмен стих може да отдалечава съвременни уши, не привикнали към риторична сложност.
- Класов/расова хомогеност: Драматичният свят е преобладаващо елитен, бял и европейски.
- Формулачни приеми: Тежко разчитане на объркана самоличност, превратки и близнаци като двигатели на сюжета.
- Предразсъдъци в изобразяването: Антисемитизъм в „Тръговецът от Венеция“; расово чуждоизобразяване в „Отело“ и „Бурята“.
- Фактически грешки: География (Бохемия няма морско крайбрежие), биология (физиологията на „смъртта“ на Джулиета е невероятна).
Признанието на тези недостатъци не умалява творчеството; то го контекстуализира. Шекспир беше човек на своето време, пишещ за своето време, чиято гениалност надхвърля неговите ограничения.