Стихотворението „Бележка под линия за младите“ на Хосе Гарсия Виля от 1933 г. е лирично размишление за време, сърдечност и имулатива да се живее пълно, преди прозорецът да се затвори. Написано в свободен стих с музикална фразировка – Виля беше и поет, и композитор – то използва образи на „розови листчета“, „роса“, „сумрак“ и „неписаната страница“, за да предаде своя елегиачен, сърдечен тон.
Младостта е оказната като „кратка свещ“, „бележка под линия“ – маргинална, миговеща, лесно за пренебрегване. Стихотворението жали нейното преминаване, преди нейният потенциал да е реализиран, предполагайки, че младостта не е глава, а просто анотация в по-големия текст на живота.
Говорятът рефлектира върху „дни, които не са прекарани“, „часове, които не са живели“. Бездействието мъчи повече от провала; неживееният живот става източник на най-дълбокато скърб.
Младостта представя критичния прозорец за „да се намери дизайнът“ на собствения живот. Без цел времето изпарява в нищота.
Неявен призив звучи през верса: Действай сега. Люби, създавай, рискувай, учи – докато „бележката под линия“ трае. Самото стихотворение става бележката под линия, предупреждаваща всяко поколение.
Не само личен – поколенчески. Всяка младина вярва, че има безкрайно време. Стихотворението на Виля стои като бележка под линия, която те всички игнорират, докато не е твърде късно.
Хосе Гарсия Виля (1908–1997), филипински модернист и Национален художник на Филипините, създаде „Бележка под линия за младите“ като своето най-антологизирано дело – доказателство за неговата трайна, межкултурна релевантност.