1) Задаване на тона: Заглавието може да създаде определено настроение или атмосфера за читателя, преди дори да започне да чете произведението. Например, заглавие като „Властелинът на пръстените“ предполага епично фантастично приключение, докато заглавие като „Ловецът в ръжта“ предполага по-интроспективна история за съзряването.
2) Осигуряване на контекст: Заглавието може да предостави важна информация за обстановката или героите на произведението. Например, заглавие като „Великият Гетсби“ предполага, че историята ще се развива в богатото общество на Лонг Айлънд, докато заглавие като „Сто години самота“ предполага, че историята ще обхване няколко поколения.
3) Предсказване на заговора: Понякога заглавието може да предвещава важни събития, които ще се случат в творбата. Например заглавие като „Смъртта на Иван Илич“ предполага, че главният герой ще умре, докато заглавие като „Метаморфозата“ предполага, че главният герой ще претърпи драматична промяна.
4) Символика: Заглавието може да се използва и символично за представяне на теми или идеи, които ще бъдат изследвани в работата. Например, заглавие като „Старецът и морето“ може да символизира борбата между доброто и злото, докато заглавие като „Прекрасният нов свят“ може да символизира опасностите на едно утопично общество.
Като цяло, заглавието на литературно произведение може да бъде мощен инструмент за предаване на смисъл и създаване на сцена за преживяване на читателя.