Въпросът съдържа често погрешно четене. Сонет 18 отхвърля сравнението с лято — не го слави.
Ще ли те сравня на лятен ден?
Ти си по-красив и по-умерен:
Груби вятри треперят любимите майски бъдечки,
И лятната наем има твърде къс срок...
Отварящият ред ("Ще ли те сравня на лятен ден?") е толкова известен, че се бърка за теза на стихотворението. Наистина, това е отхвърленото сравнение. Истинското твърдение на стихотворението: поезията безсмърти красотата по-добре, отколкото природата я запазва.
Лятната младост увява. "Вечните редове" на поемата не. Шекспир не хвали лятото — той хвали силата на своето изкуство да победи времето.