Първата строфа на „Морето“ на Джеймс Рийвс: Привличане, сила и сържност
Отварящата строфа на „Морето“ на Джеймс Рийвс установява неумолимият призив на океана чрез повторение и сензорно потопяне:
- „Далеч морето вика, вика, вика“ — Натрапливо, упорито призив.
- „Солта е на устните ми, а вятърът е в косата ми“ — Физическо сензорно потопяне.
- „Слънцето е в очите ми, а вълните са в ушите ми“ — Ясна морска атмосфера.
- „Трябва да отида, трябва да отида, където чайките летят и викат“ — Компулсивно дъргане към свобода и приключение.
Повторението („вика, вика, вика“; „трябва да отида, трябва да отида“) създава сържност. Сензорните детайли (соля, вятър, слънце, вълни) заземяват жаждуването в тялото. Строфата задава тона на стихотворението: морето като и външна сила, и вътрешна необходимост.