1. "Далеч морето зове, зове, зове": Повторението на думата "вика" подчертава настоятелния и упорит характер на привличането на морето. Създава усещане за копнеж и желание в говорещия, привличайки го към морето.
2. "Солта е на устните ми, а вятърът е в косите ми": Тези усещания предполагат, че говорещият е близо до морето, може би стои на брега или плава по него. Вкусът на сол на устните и вятърът в косите предизвикват физическа връзка с морето, потапяйки читателя в преживяването.
3. "Слънцето е в очите ми, а вълните са в ушите ми": Слънцето и вълните са две отличителни черти на морската среда. Слънчевият блясък и звукът на разбиващите се вълни допълнително подобряват сетивното изживяване от близостта до морето.
4. "Трябва да отида, трябва да отида, където чайките летят и плачат": Говорителят се чувства принуден да откликне на зова на морето, воден от дълбоко желание да бъде заобиколен от неговата красота и сила. Чайките, реещи се и плачещи над морето, символизират свободата, приключенията и неукротимия дух на океана.
Като цяло първата строфа на „Морето” създава ярка картина на морския бряг и предава силния копнеж на говорещия по морето. Създава усещане за неотложност и очакване, подготвяйки сцената за останалата част от стихотворението, за да изследва очарованието и мистиката на морето.