1. Началният монолог:
- Фауст започва пиесата, като изразява недоволство от традиционните области на знанието като право, медицина и теология, показвайки желание за нещо извън обикновените граници.
2. Заклинанието на Мефистофел:
- Заклинанието на Фауст за Мефистофел, агента на дявола, изобразява крещящо преследване на забранено знание. Фауст подписва договор с Мефистофел, предавайки душата си в замяна на 24 години служба и неограничено задоволяване на желанията му.
3. Седемте смъртни гряха:
- Мефистофел изпълнява желанието на Фауст да види Седемте смъртни гряха персонифицирани, подчертавайки неговата мания да изследва дори най-тъмните аспекти на човешката природа и моралните граници.
4. Подигравка на учените:
- Фауст демонстрира новооткритите си способности, като се подиграва на учените, показва магическите си трикове и поставя под въпрос знанията им. Това изобразява презрението му към конвенционалната мъдрост и високомерието му в търсене на забранено знание.
5. Елена от Троя:
- Желанието на Фауст да срещне и прегърне Елена от Троя, легендарната красота от гръцкия мит, олицетворява преследването на забранени страсти. Внушава безразсъдните и необуздани желания на Фауст.
6. Последното разплащане:
- Кулминацията на пиесата изправя Фауст лице в лице с последствията от ненаситната му жажда за знание. Мефистофел иска душата му, а Фауст е проклет за действията си. Това служи като предупредителна история за опасностите от търсенето на знания отвъд човешките ограничения.
7. Припевът:
- Хорът по време на пиесата функционира като коментатор, предоставяйки прозрения и предупреждения за опасностите от забраненото знание и последствията от него. Припевът служи за подсилване на темата и насочване на разбирането на публиката.
Като цяло „Трагичната история на доктор Фауст“ многократно подчертава темата за забраненото знание чрез дръзкото търсене на необикновени сили и свръхестествени тайни на Фауст, което в крайна сметка води до неговото падение.