Литературно наследство на Уилям Шекспир: Пълният канон
Уилям Шекспир (1564–1616) произведе канон, дефиниращ английската литература:
Пiesa (~39)
- Трагедии (10–11): Хамлет, Отело, Крал Лир, Макбет, Ромео и Джулиета, Юлий Цезар, Антонио и Клеопатра,кориолан, Тимо́н на Атина, Тит Андроник (понякога Симбелин)
- Комедии (13–14): Санжощна нощ за лятна нощ, Дванадесета нощ, Много шум за нищо, Както ви харесва, Венецианският търговец, Окабяване на строптивата, Комедия на грешките, Два джентълмена от Верона, Любовните трудови, Мярка за мярка, Всичко е добро, което свършва добре, Зимна приказка, Бурята, Перикъл
- Истории (10): Ричард II, Хенрих IV ч. 1–2, Хенрих V, Хенрих VI ч. 1–3, Ричард III, Крал Джон, Хенрих VIII
- Романси/проблемни пiesa (4–5): Перикъл, Симбелин, Зимна приказка, Бурята, Троил и Крисида
Поезия
- 154 Сонет (1609) — любов, време, красота, смъртност
- Нарративни стихове: Венус и Адонис (1593), Изсилуването на Лукреция (1594)
- По-кратки стихове: „Фениксът и гълъбът“, „Жалбата на любовник“, „Страстният пелерен“ (частично)
Биографски контекст
Роден в Стратфорд-на-Ейвън; грамарно училищно образование (латински, риторика); напуснал за Лондон ок. 1585; се присъединил към Lord Chamberlain's Men; писал за Глобус и Блъкфрайърс; пенсиониран в Стратфорд ок. 1613; умрял 1616.
Творби преведени на 100+ езика; представени непрекъснато по цял свят от 1660 г.