Риторични устройства:
* anaphora: Повторение на дума или фраза в началото на последователни клаузи или изречения (напр. "Няма да се провалим ... няма да се разпалим ... няма да се поддадем"). Това създава усещане за ритъм и акцент.
* антитеза: Контрастиращи идеи или фрази, поставени в паралелна структура (напр. „Не питайте какво може да направи вашата страна за вас, попитайте какво можете да направите за вашата страна“). Това подчертава значението на двете страни на контраста.
* Метафора: Сравняване на две за разлика от нещата, без да се използва „като“ или „като“ (напр. Факелът е предаден на ново поколение американци “). Това създава ярки изображения и добавя смисъл.
* simile: Сравняване на две за разлика от нещата, използващи „като“ или „като“ (например, „Нашето пътуване е като дълъг и криволичещ път“). Това създава относимо сравнение.
* Алитерация: Повтарянето на съгласни звуци в началото на думите (напр. „С злоба към никой, с благотворителност за всички“). Това създава запомнящ се звуков ефект.
* Асонанс: Повтарянето на гласни звуци в думи (напр. „Нека не се изморяваме в благосъстоянието“). Това добавя към музикалността на речта.
* Паралелизъм: Използване на подобни граматически структури за изразяване на свързани идеи (например „правителство на хората, от хората, за хората“). Това добавя яснота и подчертава връзката между идеите.
* Хипербола: Преувеличение за акцент или ефект (напр. „Това е най -голямото предизвикателство, с което се е сблъсквал нашата нация“). Това може да създаде усещане за спешност или да вдъхнови действия.
Други литературни устройства:
* анекдоти: Кратки истории или лични преживявания, използвани за илюстриране на точка (например история за някой, който се е възползвал от правителствените програми). Това добавя достоверност и емоционална връзка.
* патос: Привличане на емоциите на публиката (напр. Говорейки за борбите на работническата класа или значението на семейството). Това създава лична връзка и може да вдъхнови действия.
* Логос: Използване на логика и причина за убеждаване на аудиторията (например представяне на статистически данни или данни в подкрепа на точка). Това добавя достоверност и засилва аргумента.
* етос: Установяване на доверието и авторитета на говорещия (например споменаване на техния опит или постижения). Това помага на публиката да се довери на посланието на говорещия.
* символика: Използване на обекти, хора или събития, за да представлява нещо друго (например статуята на свободата, представляваща свобода). Това добавя дълбочина и значение на речта.
Примери за встъпителни речи, използващи литературни устройства:
* Адрес на Абрахам Линкълн Гетисбург: Използва anaphora ("Четири резултати и преди седем години ...") За да се подчертае изминаването на времето и важността на събитието.
* Встъпителното обръщение на Джон Ф. Кенеди: Използва антитеза („Не питайте какво може да направи вашата страна за вас, попитайте какво можете да направите за вашата страна“), за да вдъхновите действия и граждански задължения.
* Встъпителният адрес на Барак Обама: Използва метафора („Нашето пътуване е като дълъг и криволичещ път“), за да създадем относителен образ на предстоящите предизвикателства.
Встъпителните речи често комбинират множество литературни устройства, за да създадат мощно и запомнящо се послание, което задава тона на новата администрация и вдъхновява нацията.