Поемата започва с това, че Данте се оказва изгубен в тъмна гора, отклонил се от „истинския път“. Той среща Вергилий, който му казва, че е изпратен от Беатриче, жена, която Данте обича, да го преведе през отвъдния живот.
Вергилий и Данте пътуват през деветте кръга на Ада, всеки от които е обитаван от различни видове грешници. Кръговете са подредени според сериозността на греховете, като най-лошите грехове се наказват в най-дълбокия кръг.
Грешниците в ада се наказват по различни начини, като всяко наказание е подходящо за техните престъпления. Например, похотливите биват развявани от силен вятър, лакомите са принудени да ядат мръсотия, а еретиците са изгаряни на клада.
Данте и Вергилий в крайна сметка стигат до дъното на Ада, където намират самия Сатана. Сатаната е затворен в замръзнало езеро, а трите му глави гризат телата на трима предатели.
След това Данте и Вергилий се издигат от Ада и пътуват до Чистилището, където душите се очистват от греховете си, за да влязат в Рая.
„Адът“ на Данте е силна и вълнуваща поема, която е възхвалявана заради своята красота, морални прозрения и ярки образи. Преведена е на много езици и е адаптирана в множество произведения на изкуството, музика и филми.