Дантевият „Инферно“: Обеден тур по деветте кръга на ада
Инферно е първата cantar на Божествената комедия на Данте Алигиери (ок. 1308–1321). Пътешественикът Данте, загубен в „тъмен гор“ в средна възраст, среща Виргилий – изпратен от Бياتриче – за да го проведе през ада.
Спускането следва влек от нарастваща морална тежест:
- Лимбо – Доброделни нехристияни (Хомер, Аристотел, Саладин).
- Любовна похоть – Раздувани от вечен ураган (Паоло и Франческа).
- Обжорство – Валят се в измръзнал каш, пазени от Кербер.
- Сребролюбие – Скривачи и прокупачи дукат тегла (Плут).
- Ярост и мрачност – Бият се на Стикс; мрачнейки под него.
- Еретичност – Горящи гробове (Фарината, Кавалканте).
- Насилие – Три кръга: срещу ближните (варяща кръв), срещу себе си (дървета на самоубийците), срещу Бог/природа/изкуство (горящ пясък).
- Измама – Десет ями (Малеболдже): купувачи, лестеници, симонияци, вълшебници, барратори, лицемери, крадци, зли съветници, сеятели на разброй, фалшификатори.
- Предателство – четири кръга на измръзналия Кокит: Каина, Антенора, Птоломея, Јудека. Сатана до бел дъно в центъра, грызот Юда, Брут, Касий.
Виргилий и Данте се качват по измръзналия бок на Сатана и излизат „да видят отново звездите“ – прага на Чистилището. Поемата с нейния контрапасо (наказание, съответстващо на греха), живописни образи и морална архитектура вдъхновяват изкуство, музика и литература седем века.