Фразата означава интерпретиране на чужди емоции и мисли прозрачно от лицеви изрази. Дневник записва лични мисли отворено; по същия начин лицето на Ромео разкрива вътрешното му състояние без прикритие.
В контекста, говорият (вероятно Бенволио или Меркуцио) твърди, че разбира Ромео爱的 болезнен статус веднага чрез наблюдение – неговата меланхолия, жаждуване и обсесия са "написани" на лицето му за всеки проницателен да чете.