2. Сънищата и подсъзнанието: Вдъхновен от Зигмунд Фройд, модернистът включва поредици от сънища, символизъм и сюрреалистични образи, за да изследва скритите дълбини на човешката психика и да предизвика традиционните представи за реалността.
3. Фрагментирани разкази: Модернистите често отхвърляха линейното разказване на истории, избирайки вместо това фрагментирани и несвързани разкази, които отразяват несвързаната и сложна природа на подсъзнанието.
4. Вътрешен монолог: Модернистичните романи като „Одисей“ на Джеймс Джойс включват подробни вътрешни монолози, позволяващи на читателите да разберат нефилтрираните и сложни мисли на героите.
5. Изследване на ирационалното и абсурдното: Художници и писатели изследваха теми за ирационалност и абсурд. Това е в съответствие с идеите на психоанализата за несъзнаваните и ирационални части на човешката психика.
6. Подчертаване на индивидуалността: Модернистките произведения обхващат субективните преживявания и възприятия на индивидите над колектива, отразявайки фокуса на Фройд върху индивидуалната психика.
7. Психологически реализъм: Литературата, фокусирана върху психологическия реализъм чрез анализиране на вътрешните мисли, емоции и мотиви на героите, отразявайки психоаналитичното изследване.
8. Символика и метафора: Сънищата и свободните асоциации накараха съвременните писатели да използват символика и метафори, за да предадат дълбоки психологически прозрения.
9. Мит и архетип: Модернистите разглеждат колективното несъзнавано и се докосват до универсалните модели на човешкия опит чрез използването на митове и архетипни символи.
10. Подривни и експериментални форми: Модернизмът предпочиташе експериментирането и отхвърляше конвенционалната структура, отразявайки критика на традиционните начини на мислене и изразяване, подобно на подриването на очакванията в психоанализата.