Акт 1 установява вербалния универсум на пиесата: любов и насилие, изразени чрез звук и образ. Ключови приеми:
„Жулиета е слънцето“ (Ромео, 1.5) – Красота като небесна светлина; святът се преоформя около нея.
„О Ромео, Ромео, защо си ти Ромео?“ (Жулиета, 2.2) – Името като проклятие/бариера. „Защо“ = защо, не къде. Тя пита: защо трябва да си враг?
„Звездите днес са излезли да ни убият“ (Жулиета, 3.5) – Съдбата като убийца. Космосът сам е враждебен.
„Два дома, и двата еднакво достойни“ (Пролог) – Музикална равностойност. „д“ и „з“ свързват конкурентите.
„И мирът се обяви за вражда“ (Пролог) – Гласово ехо на конфликт: дълго „и“ в мир/обяви/за/вражда.
„Но тихо! каква светлина през онзи прозорец чупи?“ (2.2) – Мека „с“/„т“ уши. Редът звучи като шепот.
Повечето от Акт 1 е безримен ямбичен петостъпен – естествена реч, издигната. Споделяният сонет (1.5, редове 93–106) е изключение: 14 реда, ABAB CDCD EFEF GG, заедно. Първият им разговор е стихотворение.
Акт 1 не просто представя герои – то настройва уха на публиката към честотата на пиесата.