Божествено право на кралете:
* Широко прието: Идеята, че монарсите се управляват от Божията благодат, е дълбоко вкоренена в елизабетинското общество. Тази вяра оправдава абсолютната власт и подчертава подчинението на суверена.
* Използва се за политически контрол: Елизабет I умело използва Божественото право, за да узакони управлението си, особено по време на политически вълнения.
* Ограничено от практичност: Въпреки че беше широко приета, концепцията не беше абсолютна. Елизабет призна необходимостта от добро управление и се консултира със своите съветници, демонстрирайки практичен подход към управлението.
Монархията като символ на ред и стабилност:
* Сигурност и мир: След бурния период на династията Тюдор елизабетините ценят стабилността и силната ръка на монарха, за да ги защити от вътрешни борби и външни заплахи.
* Национално единство: Монархията представляваше обединяваща сила, особено важна предвид религиозните разделения на времето. Умелото навигиране на Елизабет в религиозните напрежения затвърди позицията й на обединяваща фигура.
* Национална идентичност: Монархията се възприема като въплъщение на английската идентичност и национална гордост, излъчваща чувство за сила и престиж на световната сцена.
Елизабетско отношение към Елизабет I:
* Популярен и почитан: Елизабет беше високо уважавана заради своя интелект, сила и способност да поддържа мир и стабилност по време на бурен период.
* Патриархални очаквания: Въпреки че се славеше със своята интелигентност и лидерство, управлението на Елизабет все още до голяма степен се разглеждаше през призмата на патриархалните очаквания. Неомъженият й статут често се възприема като символ на нейната ангажираност към страната и поданиците й.
* Страх от бунт: Въпреки че като цяло беше обичан, имаше известно ниво на страх към монархията, особено като се имат предвид бурните царувания на някои предишни монарси. Този страх засили нуждата от подчинение и лоялност.
Предизвикателства и критики:
* Религиозно несъгласие: Английската реформация и възходът на протестантството доведоха до разделения в страната, като някои поставиха под въпрос легитимността на контрола на монархията върху религиозните въпроси.
* Социално неравенство: Докато монархията представляваше стабилност, основните социални неравенства и икономическите трудности на времето доведоха до известно недоволство и критика.
* Борба за власт: Постоянната заплаха от заговори и бунтове срещу кралицата, особено от тези, които се стремят да възстановят католицизма, подчертава потенциала за предизвикателства пред авторитета на монархията.
Като цяло отношението на Елизабет към монархията беше сложна смесица от благоговение, страх и практически съображения. Монархията беше дълбоко вкоренена в тъканта на обществото и имаше мощна позиция, но също така беше обект на предизвикателства и критики.