Литературата – проза, поезия, драма, нонфикшън – служи на две цели, които не са разделени, а плетены заедно.
Романтът забавлява докато разкрива истина (Миздълмарш: провинциален живот + брачна икономика + научен прогрес). Поемата възхищава докато променя перспективата (Избърканата земя: фрагментарност + културна диагноза). Пiesaта разиграва докато интерогрира справедливостта (Антигона: закон срещу съвест).
Не пасивен консуматор, а активен сътворец на смисъл. Текстът осигурява архитектурата; читателят обзавежда интериора с własния си опит, въпроси и съпротиви. Литературата е разговор през времето – и вие сте в стаята.