Да – Франческо Петрак (1304–1374), „Бащият на хуманизма“, живял над 200 години преди Уилям Шекспир (1564–1616). Но разстоянието между техните животни е нищо в сравнение с близостта на техния влияние.
Канционерът на Петрак – 366 стихотворения, повечето сонетове, към идеализираната си Лаура – кодифицира сонетната форма и лексиката на ренесансната любов: недостъпната любима, мъченият любовник, оксиморонното „живо смъртно“ желание. Той превърна автобиографията в архетип.
Шекспир не просто чете Петрак; той *бъреше* с него:
Петрак даде на ренесанса неговата емоционална граматика. Шекспир взе тая граматика и написа пьесите, дефиниращи съвременното съзнание. Два века напред? Во време, да. В литературна ДНК? Баща и син.