В рамките на Аристотел, хамартия е трагичният недостатък, преципитиращ пропада на героя. За Едип, това е изобилна гордост и самонаделеност (хиbris).
Когато пророкът Теиресий го обвинява за убийството на Лаий, Едип безумее, отказва да обясни и остава сляп за истината – убеден в собствената си невиновност и интелектуална надмощност. Тази арогантност държи егото неуморно разследване, което в крайна сметка разкрива неговата вина и причинява неговото унищожение.
Неговата увереност в разума си става инструмент на неговата погиба – квинтесенция на гръцката трагедия.