Сонети 127–152 образуват „Тъмната дама“ последователност – радикално отклонение от идеализирания „Светъл младеж“ от първите 126 сонета. Докато по-ранните стихове прославят красив младичък с платоническа преданост, сонетите за Тъмната дама потъват в сурово, взаимно, често мъчително хетеросексуално желание.
Столетия спекулации са предложили кандидати: Емилия Ланиер (музикантка, феминистки поет), Мейри Фитън (фрейлина), „Черна Луче“ (мајсторка на блудо demeure), или никой – литература конструкция, позволяваща на Шекспир да изследва по-мрачните контури на желанието без автобиографска експозиция.
Сонетите за Тъмната дама отказват поетичните конвенции на ерата. Те не идеализират любимата; те разкриват унижението на говорият, сложността на обекта на любов и способността на желанието да унижава и разкрива. Те остават сред най-психологично точните стихове на английски за блъстящата реалност на желанието за някого, който може да не те иска обратно – или да иска някого друг.