Професионалният изход на Уилям Шекспир се състои почти изцяло от драматичен стих (blank verse, римовани куплети, сонети) и наративни поеми (Венера и Адонис, Изсилването на Лукреция). Той не е писал прозаична филкция, есеи, трактати, литературни писма, музикална нотация или изобразително изкуство.
Неговият „друг медиум“ е театърът сам – колаборативно, тотално изкуство, интегриращо актьорство, постанова, музика, танц, зрелище. Той е драматург-актьор-съдружник, оформящ цялото театрално събитие, не просто текста. Плейхаусът беше неговата лаборатория, екипът – неговият инструмент, публиката – неговият краен сътрудник.
Да се чете Шекспир само на страница е да се чува симфония през партитур, никога не изведена.