Прозата и драматичният диалог на Шоу са веднага разпознаваеми за четири преплетени качества:
Намалява говорения английски: съкращения, фрагменти, прекъсвания, разговорителни изрази. Пигмалион'с Елиза: "Not bloody likely!" — шокиращ на сцената през 1914, но точно така говорят хората.
Епиграми, парадокси, инверсии: "Единственият напълно безкорыстен човек е мъртъв." (Човек и супермен). Хуморът доставя философия; смехът нисва защитата.
Пиесите като дебатни форуми. Мейджър Барбара атакува съучастничеството на Армията за спасение с оръжейници (Андершафт). Професията на г-жа Уорън обвинява икономическата проституция. Героите олицетворяват аргументи.
Речи, структурирани като ораторство: теза → доказателства → периорация. Клеопатра: "Не ще се поучавам. Аз съм царица." — твърдение като разкриване на характер.
Фабиански социализъм + езикова прецизност. Шоу вярва, че езикът оформя мисълта; той създава диалог, за да разкрие лицемерие, ипоκριзия и непроверени предположения. Всеки ред е аргумент, замаскиран като разговор.
Резултат: пиеси, четейки се като есе, а дишаещи като живот — "театърът на идеите" олицетворен.