Стилът на писане на Шоу често се описва като разговорен, тъй като имитира естествения поток на речта. Това е очевидно в начина, по който той използва кратки изречения, прост език и разговорни изрази. Например в пиесата "Пигмалион" Елиза Дулитъл казва:"Не е вероятно!" Тази реплика не би била неуместна в ежедневната реч и помага да се създаде усещане за реализъм в пиесата.
Хумористичен
Шоу беше майстор на хумора и писането му е пълно с остроумни едноредови думи и умни наблюдения. Например в пиесата "Човек и Супермен" Танер казва:"Единственият напълно безкористен човек е този, който е мъртъв." Тази реплика е едновременно забавна и провокираща размисъл и помага на публиката да остане ангажирана с пиесата.
Критично
Шоу беше социален критик и писането му често отразява възгледите му за обществото. Например в пиесата "Майор Барбара" той критикува Армията на спасението за нейното лицемерие. Тази критика е очевидна в начина, по който той описва героите на Барбара и Ъндършафт. Барбара е наивен идеалист, който вярва, че Армията на спасението върши добра работа, докато Ъндършафт е безмилостен бизнесмен, който печели от търговията с оръжие. Чрез тези герои Шоу показва контраста между идеалното и реалното и предизвиква публиката да се замисли за ролята на църквата в обществото.
Реторично
Шоу беше умел оратор и писането му често има реторично качество. Например в пиесата "Цезар и Клеопатра" Клеопатра казва:"Няма да ми се чете лекция. Аз съм кралица." Тази реплика е силно утвърждаване на авторитета на Клеопатра и помага да се създаде усещане за драма в пиесата.