Уилям Шекспир не е измислил думата "лъктя". Терминът датира от 13-ти век, произхождащ от староанглийски elnboga – el(n) (предраменце) + boga (извив/лък). Дословно: "извивът на ръката".
Шекспир обожава да измисля думи (eyeball, bedroom, lackluster), но "лъктя" вече е 300 години стара, когато той пише. Той обаче ни дава метафоричния "лъктя за маневър" (Крал Джон, 1590-е) – означаващо пространство за маневриране.