"Ето лежи Жулиета, и нейният Ромео."
Този куплет – от финалната сцена на пиесата, изговорен от принца или навписан на паметника – компресира трагедията: единство в смъртта, което животът е отхвърлил. Споделеното "и" ги изравнява; реда (Жулиета първо) чества нейната агенция в крайния избор.
Двуредовият вариант остава най-често използван мемориален кратък път.