„Четири века след последната си пiesa, думите на Шекспир все още оформят как обичаме, лъжем, водим и губим. Той не просто писа истории – той измисли съвременния човек.“
Този хук работи, защото:
Бъде то за отваряне на лекция, есе или подкаст, това оформление позиционира Шекспир не като прахосан класик, а като жив архитект на съзнанието.