В ерата на Шекспир пуритяните бяха реформаторско движение в Английската църков, които препоръчваха по-прости, примитивни религиозни практики. Те отхвърляха изработените ритуали, подчертавайки личните отношения с Бог, авторитета на Писанието и индивидуалната библейска интерпретация.
Често възприемани като строги и сурови, те бяха преследвани, но глубоко повлияха на английската история и по-късно на американското развитие.
Шекспир сатиризира пуританската лицемерие (особено Малволио), но понякога проявява съпричастност към техния критик към църковните излишности. Напрежението отразява собствените религиозни конфликти в елизабетанското общество.