Кульминацията на 2-ри акт настанява, когато Джон Проктър се изправя пред Абигейл Уилямс – било в гората, било на прага на съда, в зависимост от постановката. Тя признава: „Плясахме в гората… Не ще позволю името ми да се калка!„ Проктър контраатакува, заплашвайки да разкрие техния връзка: „Аз я познавах.„
Този момент е шарнирът на пьесата:
Личен грях става публично оръжие, и личните залогове експлодират в общностен кризис.