Седмата строфа на Колеридж „Песнь за стария моряк“ маркира ключова смяна на тона. Старият моряк принуждава сватбения гост да слуша, превръщайки радостно събитие в момент на страх.
„Ей, слушай, слушай, ти сватбен госте!
Ще чуеш за сватбено гюреше,
И за тъжната и торжествена нощ-
И ще видиш и ще чуеш
Призрачната жена и нейния спътник на смъртта, Съмрта.“
Зловещостта идва от насилственото противопоставяне: сватбеният гост, облечен за празнуване, е задържан сякаш на погребение. Заповедът на моряка – „слушай, слушай“ – е хипнотичен и неизбежен. Обещанието за „тъжна и торжествена нощ“ и въвеждането на надприродни фигури („Призрачна жена“, „Спътник на смъртта, Съмрта“) предвещава загубената съдба на пътешествието. Строфът функционира като тъмен увертюр, сигнализирайки, че предстоят приказка е за наказание, надприродно и нарушаване на естествения ред.