Докато Ромео притежава достойни качества, няколко недостатъци движат трагедията:
Действа на внезапна емоция без да преценява последствия – бърза сватба, непоканено присъствие на бал.
Убива Тибълт в яростен пристъп (III.i), запускайки катастрофичната верига.
Ангажира се в множество дуели, причинявайки смъртта на Меркуцио и Тибълт, ескалирайки Feindшвата.
Скорб за смъртта на Жулиета го дърпа към самоубийство вместо проверка.
Не може да регулира страсти – любов, ярост, отчаяние – водещи до безразсъдни решения.
Идеалистично вяра в силата на любовта го ослепва за практически реалии.
Коллективно, тези черти илюстрират как младината страст, неусвоена от мъдрост, става разрушителна.