Справедливата и щедра природа на Дънкан :Дънкан е изобразен като честен и справедлив крал, който се грижи за своите поданици. Той нарича своите тани, включително Макбет, „наш достоен приятел“ и изразява благодарност за тяхната служба.
Контраст с Макбет :Шекспир създава ярък контраст между благородството на Дънкан и спускането на Макбет към покварата и бруталността. Този контраст подчертава положителните качества на Дънкан и прави преждевременната му смърт още по-трагична.
Усещане за ред и хармония :Управлението на Дънкан представлява време на мир и ред в Шотландия. Смъртта му от ръката на Макбет символизира нарушаването на тази хармония и поставя началото на хаоса и насилието, които настъпват.
Емпатия на публиката :Невинността и уязвимостта на Дънкан предизвикват съчувствие у публиката. Доверието му в Макбет, въпреки предупрежденията на другите, прави убийството му още по-отвратително и засилва чувството за загуба и несправедливост около смъртта му.
Като цяло, Шекспир възнамерява Дънкан да бъде симпатична фигура, чиято смърт служи като катализатор за трагичните събития, които се развиват в "Макбет". Той представя идеалите на добродетелния владетел и подчертава последиците от предателството и амбицията.