Шекспир изобразява крал Дънкан като идеалния добродетел владетел – умишлен контраст на тиранията, която следва.
Убийството на Дънкан не просто премахва крал – то разкъсава моралния универс. Природата се бунтува (коне се ядат един друг, мрак в полуден), и Шотландия потиска в хаос. Светияшното изобразяване на Дънкан прави Макбетовото престъпление не просто политически, а сакралижно.
Симпатията на публиката към Дънкан коти трагедията: тужим не просто персонаж, а света, който смъртта му унищожава.