Историята на Абу Бен Адхем подчертава значението на истинската доброта и щедрост, вместо търсенето на признание или похвала. Наученият урок е, че простите и непретенциозни дела на милосърдие, извършени от чисто сърце, без да очакват нищо в замяна, са най-ценните и смислени. Като отваря сърцето си и проявява доброта, поетът показва как тя се превръща във външна проява на вътрешна доброта.