Сонета 2 на Шекспир ("Когато четиридесет зими обсаждат челото ти") съдържа волта (обрат в мисълта), типичен за шекспировските сонети. Волтата се случва в началото на третата квартета (ред 9): "Но ако живееш, без да бъдеш помнен..."
След осем реда, описващи разоренията на времето и срама от бездетност, говорителят обръща към решение: възпроизводство. Финалният дуети подсилва този аргумент. Волтата премества тона от отчаяние към убедителна нагласа, подтиквайки младия мъж да "бъде ново създаден" чрез наследник.
В шекспировския сонет волтата обикновено се появява на ред 9, маркирайки преход от проблема към решението. Тук тя превръща медитацията за смъртност в призив за действие – класически реторически маневър.