Въпреки че пикът на Армстърونغ в Харлем (1924–25, Хендерсън бенд) беше краток, неговото влияние излъчваше през ренесанса и нататък.
Армстърونغ доказа, че джаз = индивидуален гений, а не просто фолклорно забавление. Неговите Hot Five/Seven записи (1925–28) станаха текстове за музиканти и интеликтуали.
Бели аудитории (Харлем Котън Клуб, downtown клъбове, радио) го прегърнаха. Той навигираше сегрегация — изричува за бели, живее в черни общности — ставайки културен преводач.
1930s–60s турне направиха го лицето на американската култура в чужбина — мека сила преди терминът да съществува. Харлем ренесанс идеи пътуваха с него.
Критикуван от по-млади активисти (1950s–60s) като „Дядко Том“ за развлечение на бели аудитории. По-късно преоценен: неговата видимост беше съпротива. Айзенхауър го прати в Африка vs. советский пропаганда.
Армстърונג не просто участва в Харлем ренесанс — той звуково дефинира неговата радост, сложност и глобален обхват. „Каквото свирим е живот.“