1. Родителен падеж:
- *De* (използвано преди съществителни и местоимения в родителен падеж)
- *Eius* (родителен падеж на местоименията "is", "ea," "id")
- *Suus* (родителен падеж на притежателното местоимение "suus, sua, suum")
- *Cuius* (родителен падеж на въпросителното и относителното местоимение "quis, quae, quid")
2. Аблативен падеж:
- *Ab* (използвано преди съществителни и местоимения в аблатив)
- *Ex* (използвано преди съществителни и местоимения в аблативен падеж за обозначаване на произход или източник)
3. Разделителен родителен падеж:
- *Ex numero*, *e numero* или *de numero* ("извън броя", "от групата")
- *Ex parte* или *de parte* („отстрани“, „на партията“)
4. Притежателни местоимения в родителен падеж:
- *Meus, mea, meum* ("моя", "моя")
- *Tuus, tua, tuum* ("ваш", "твой")
- *Suus, sua, suum* ("негов", "нейен", "негов", "тяхен")
- *Noster, nostra, nostrum* ("наш", "наш")
- *Vester, vestra, vestrum* ("ваш", "ваш")
5. Прилагателно използване на предлози:
- *De* ("отнасящ се до", "относно")
- *Ex* ("от", "извън", "от страната на")
Струва си да се отбележи, че конкретната дума или фраза, използвана за изразяване на „на“ на латински, може да варира в зависимост от граматическия контекст, включително падежа и числото на съществителното или местоимението, което се променя.