Латинският език няма отделна дума за „на“ / „от“. Използва падежни крайници (родителен) и предлози в зависимост от контекста.
Самото съществително/местоимение сменя форма:
| Съществително (Им.) | Родителен „на...“ | Пример |
|---|---|---|
| пуелла (момиче) | пуеллае | пуеллае либер = книгата на момичето / книга на момичето |
| доминус (господар) | домини | домини вила = къщата на господаря |
| темпус (време) | темпорис | темпорис сигнум = знак на времето |
| Лице | Родителен „на...“ |
|---|---|
| Мой/Мои | меус, меа, меум |
| Твой/Твои (ед.ч.) | туус, туа, туум |
| Негов/Нея/Негов/Техен | суус, суа, суум |
| Наш/Наши | ностер, ностра, нострум |
| Ваш/Ваши (мн.ч.) | вестер, вестра, веструм |
Долна линия: Идентифицирайте склонението на съществителното, поставете го в родителен. Или използвайте предлог + аблитатив. Няма самостойно „на“.