1. Силен парламент: Англия имаше силен парламент, който успя да утвърди властта си над монархията. Парламентът имаше властта да приема закони, да налага данъци и дори да обявява война. Това затруднява монархията да стане абсолютна.
2. Магна Харта: Магна Харта, подписана през 1215 г., установява принципа, че кралят не е над закона. Този документ допълнително ограничава властта на монархията и гарантира, че правата на хората са защитени.
3. Войните на розите: Войните на розите, продължили от 1455 до 1485 г., отслабват силата на монархията. Тези войни доведоха до смъртта на много членове на кралското семейство и оставиха страната в състояние на хаос. Това затруднява всеки един човек да се утвърди като абсолютен монарх.
4. Хенри VII: Хенри VII, който стана крал през 1485 г., беше проницателен и способен владетел. Той успя да консолидира властта и да възстанови реда в страната. Той обаче не се опитва да стане абсолютен монарх. Вместо това той работи с парламента за приемане на закони и управление на страната.
5. Хенри VIII: Хенри VIII, който става крал през 1509 г., често се възприема като силен и мощен монарх. Той обаче не установява абсолютна монархия в Англия. Всъщност той често трябваше да разчита на парламента, за да постигне своето.
6. Религиозна реформация: Религиозната реформация, започнала през 16 век, също спомага за ограничаване на властта на монархията. Реформацията доведе до скъсването с католическата църква и създаването на англиканската църква. Това направи монархията по-малко зависима от папата и й даде повече контрол върху религиозните дела.
В резултат на тези фактори Англия от 16-ти век избягва абсолютизма и развива по-ограничена монархия. Тази система на управление е продължила да се развива през вековете и все още е в сила днес.