„Бакя“ (дървени чокли) е проникновен краен разказ на филипинският национален художник Ернандо Р. Окампо, изобразяващ селска бедност и тиха устойчивост.
Педро, на възраст, обеден фермер, и жена му Хуана се борят на малък, непоходен участък. Напрът на изморочен труд, жътвите провалят поради сурови условия и експлоативна икономика. Един ден Педро намира изхвърлена, счупена двойка бакя (традиционни дървени чокли). Вместо да ги изхвърли, те ги поправя méticuleзно.
Тя олицетворява неуколебимо партньорство — притеснена за бъдещето на децата си, все пак верна и подкрепяваща. Нейното събуждане на Педро да си обувe бакя в края ритуализира безкрайния цикъл на труда.
Спасеният, лиричен проза на Окампо издига един прост акт на поправяне на чокли до размисление за некръстотимичния човешки дух.