Глави 11-16 дават на Създанието директен глас. Чуем неговите мисли, чувства, процес на учене — не само Уикторов ужас. То става субjekt, не обект.
Раждане беззлобно: объркан, студен, гладен. Открива огън (удоволствие), език (шпионирайки делейси), литература (Загубеният рай, Плутарх, Страданията на юн Витер). Развива морални рамки без ръководство.
Всеки човешки контакт завършва с насилие/страх: селяни, делейси (слепият баща го приема; видящата семейства го атакува), девойка, която спасява (застрелана от нейния спътник). Читателят усеща неговата несправедливост.
Неговата молба е обоснована, не чудовищна: „Аз съм зъл, защото съм нещастен.“ Търси компания, обещава изгон. Отказът на Виктор = морална неуспех.
Виктор = аритогатен създател, който напуска отговорност.
Създанието = напуснато дете, което става чудовище заради напускането.
Читателят = подбуден в общественото отхвърляне.
Тези глави превръщат романа от ужас в философско проучване: Какво прави чудовище? Природа или възпитание? Създател или общество?