1. Представяне на гледната точка на чудовището :
Преди тези глави Чудовището беше представено предимно през призмата на Виктор Франкенщайн и реакциите на другите герои към него. Въпреки това, в глави 11-16, читателят получава пряк достъп до мислите и емоциите на Чудовището. Това позволява на читателя да го види като чувствително, емоционално същество, способно да страда и да копнее за приятелство.
2. Изследване на детството на чудовището :
Чудовището разсъждава върху ранните си преживявания след създаването си, описвайки първоначалното си объркване, страх и любопитство. Той разказва борбите си за оцеляване и срещите си с природата и обществото. Това вникване в неговото възпитание помага на читателя да разбере мотивите на Чудовището и предоставя контекст за действията му.
3. Емпатия към Чудовището :
Разказът на Чудовището предизвиква съчувствие у читателя, докато той оплаква своята изолация и желания за любов, разбиране и място в обществото. Неговата самота и страдание го правят симпатична фигура, предизвиквайки първоначалното възприятие за него като чисто чудовищно и зло същество.
4. Обществено отхвърляне :
Читателят става свидетел на многократните опити на Чудовището да се свърже с хората, само за да бъде отхвърлен и охулен. Желанието му за приятелство и приемане е посрещнато със страх и омраза, демонстрирайки предразсъдъците и жестокостта, които съществуват в обществото.
5. Размишления върху природата и човечествотото :
Преживяванията на Чудовището го карат да размишлява върху връзката между природата и човечеството. Той противопоставя красотата и хармонията на природата с недостатъците и несъвършенствата на човешкото общество, повдигайки въпроси за природата на доброто и злото.
6. Социална рефлексия :
Чрез преживяванията и наблюденията на Чудовището Мери Шели разсъждава върху обществените проблеми на своето време. Романът критикува социалните йерархии, предразсъдъците и последствията от пренебрегването на състраданието и разбирането.
7. Промяна на моралните перспективи :
Моралната оценка на читателя за Виктор Франкенщайн и Чудовището става по-сложна. Докато действията на Виктор остават етично съмнителни, читателят вече може да разбере мотивите и действията на Чудовището като отговор на обществото, което го е отхвърлило.
В заключение, глави 11-16 от "Франкенщайн" променят реакцията на читателя към Чудовището, като предоставят прозрения за неговия вътрешен свят и преживявания. Представянето на гледната точка на Чудовището го хуманизира, предизвиква съпричастност и предизвиква първоначалното възприятие за него като чисто зло. Изследването на характера на Чудовището от Мери Шели също служи като критика на обществените проблеми, подчертавайки последиците от предразсъдъците, изолацията и липсата на състрадание.