Учените често свързват Загубена любов за любовта с Елизабет I, защото финалната ѝ сцена реферира нейното коронация и дворцова пagerie, а нейният вицена, ерудитен стил пасва на интелектуалните вкусове на елизабетанския двор.
Въпреки това, никакъв документално доказателство – царски наред, платежен запис или съвременен разказ – не потвърждава поръчка. Връзката остава правдоподобен извод, базиран на тематични алюзии и контекст на представление, а не доказан факт.
Трупата на Шекспир играе при двора редовно, и аристократичният виц на пьесата би был лъстил монарх, гордееща се с учеността си. Но „правдоподобно“ не е „доказано“.