Една от ключовите силни страни на романа е яркото изобразяване на героите и техните емоционални пътувания от Бадека. Характерът на Манав е особено добре развит, тъй като ставаме свидетели на неговите вътрешни конфликти, несигурност и копнеж за любов и приемане от родителите му. Изобразяването на родителите е нюансирано и автентично, отразявайки сложността на връзката родител-дете.
В целия роман Бадека умело преплита множество разкази, които подчертават влиянието на родителското поведение върху оформянето на бъдещето на детето. Виждаме как преживяванията от детството могат да оставят трайни белези и да повлияят на възгледите на индивида за живота. Бадека изследва темите за привързаността, изоставянето и нуждата от себеоткриване, докато Манав се бори с емоционалните последици от миналото си.
Прозата на автора е лирична и емоционална, улавяща ефектно вихъра от емоции и вътрешни сътресения, преживявани от героите. Той се задълбочава в темите за прошката, емпатията и човешкия капацитет за изцеление и растеж. Въпреки меланхоличните нюанси на романа, има скрито послание за надежда и устойчивост, което насърчава читателите да се изправят срещу собствения си емоционален багаж и да се стремят към емоционално и психическо благополучие.
Като цяло Mata Pita Se е провокиращ мисълта и интроспективен роман, който се занимава с универсални теми за семейството, взаимоотношенията и себеоткриването. Чувствителният и дълбок разказ на Gijubhai Badheka оставя незаличим отпечатък върху читателя, което го прави ценно допълнение към литературата на Гуджарати.